РАЗКЍСКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкѝскам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам да се кискам силно и все по-силно. Той намигна с едното си око и невъздържано се разкиска. Ст. Дичев, ЗС II, 65. — Хи-хи-хи! — разкиска се той. П. Бобев, ГЕ, 52. Като гледаше неговата непохватна тежка фигура, .., пепелявата неподстригана коса — идваше му да се разкиска. П. Вежинов, ВР, 83. Изпопадаха от смях всички, и калугериците се разкискаха. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Теофано изведнъж заговори български, но така неумело и приятно смешно, че Бъркола се разкиска, настроението му се оправи. Д. Добревски, БИ, 219-220.